Озеленяване и поддръжка на градини и зелени площи.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг

23.02.2017 12:39 - Видове рози

Автор: ozelenyavane Категория: Бизнес

Прочетен: 5001 Коментари: 0 Гласове:

Род Rosa. Поддръжка и грижи за видовете рози.

Може би няма по популярно декоративно растение от розата. Още древните гърци са я наричали царицата на цветята. Тя е спечелила името си благодарение на изключително дългия си цъфтеж, ароматните и различни по цвят и форма цветове и разнообразието на видовете на короната и на екологични изисквания.

Има изправени, увивни, плачещи, почвопокривни, вечнозелени, такива без бодли и много други форми. Ефектният външен вид на розата и голямата и екологична пластичност ви дава възможност да я засадите - самостоятелно като фокусна точка, за цветни бордюри и групи, край арки и огради.

Родът включва над 100 естествено растящи в северното полукълбо вида и над 20 хиляди хибридни вида в 24 класа. За озеленяването на градини почти изцяло се използват декоративни храсти от втората група. Диворастящите видове са обаче са значително по устойчиви, а сортовите рози са по чувствителни към заболявания и тежките условия на средата и се нуждаят от поддръжка на градини.

Предпочита слънчеви места, но е добре да има от 1 до няколко часа сянка на ден, като някои видове могат да виреят / rosa faery / и на доста сенчести места. Има много сухоустоичиви и студоустойчиви видове, но повечето обичат редовно поливане и зазимяване.

Видовото разнообразие е огромно и има много класификации по различни признаци, а има и сортове, които трудно да се причислят към определена група. В България най познати са изправените чаенохибридни рози. Разпространени са и увивните , бордюрните и мини розите, напоследък навлизат все повече и щамбовите рози получени чрез присаждане. За наши традиционни сортове се смятат трендафила/ катерлива роза с изключително бърз растеж с розови, дребни и кичести цветове / и казанлъшката маслодайна роза, която е форма на rozza damascena, чийто произход е Дамаск Сирия.

Размножаването е основно вегетативно, като хората са се занимавали с селекция на рози от дълбока древност. Най - често се размножават чрез зрели и полузрели резници, присадки и оводки и рядко чрез разделяне на корените и издънки.

В зависимост от времето, по което се взимат и вдървенялоста на клонката, резниците се разделят на полузрели / юни - юли / и зрели / август - октомври /. Те представляват клонка дълги няколко см. с няколко междувъзлия / пъпки /. За да се намали изпарението на вода, се оставят само малко листа на върха. Добре е клонката да е от връхната част на растението или пък да има малка част от долната клонка / откършва се с пета /. След като добиете резника, възможно най бързо поставяте в рохка почва или чист пясък най - долните 2 - 3 пъпки, притъпквате и поддържате влажно и топло няколко месеца, като внимавате да не преполеете. Бабите много успешно размножават рози чрез резници под буркан директно в градината.

Размножаването с оводки става като нараните леко някоя клонка и заровите разреза в почвата или в малка саксия. След време прерязвате връзката с майчиното растение и получавате нова роза.

Изключително ефектни и много важни за озеленяването са розите получени чрез присадки. Присаждат се пъпки от интересни форми върху силна присадка. По този начин се появяват така наречените щамбови рози, като на различна височина на стеблото се получават кълбовидни и плачещи корони, или пък такива с различни цветове.

Поддръжка на градини с рози не е лесна задача поради необходимостта от резитби, растителна защита, поливки, торене, зазимяване, окопаване, укрепване и други.

Резитбата започва от пролетта, при нея се оставят няколко така наречени скелетни клони, за тях е важно да са колкото може по млади, здрави и добре развити, всички болни сухи и тънки клони се премахват. За чаенохибридните рози в зависимост от височината и бързината на растеж се оставят за по високите 10 - 15 пъпки на клон / 60- 80 см /, средните по височина 5 -6 пъпки / 40 -60 см /, а ниските по 3 -4 пъпки / 30 -40 см /. Увивните може да се проредят и леко да се срежат върховете, за да се стимулира разклоняването. На бордюрните и мини рози просто може леко да подрежете върховете. Растение с по малко пъпки ще има сили за по ефектен цъфтеж. През сезона най вече се премахват прецъфтели цветове/ то е много важно за да може храста да насочи силите си към образуване на нови цветове, а не към узряване на прецъфтелите / и издънките от присадката, а на някои рози се поддържа желаната форма на короната. През есента в края на октомври, началото на ноември се реже малко над височината която ще оставите на пролет. Резитбата се прави след като растението се е подготвило за зимата, като се оставят вдървенели клонки, а неузрелите които ще измръзнат през зимата се премахват.

Растителната защита е необходима, тъй като заради одомашняването на розата и широкото и разпространение, към нея са се приспособили много патогени. Най често я нападат:

Листни въшки - основно на пролет по младите пъпки и леторасли се наблюдават огромни струпвания, тях може да третираме със всякакъв инсектицид примерно нуриле.

Брашнеста мана - представлява бял налеп по младите части, нея може да третираме с байфидан, топаз, куадрис и медни препарати.

Обикновена мана- листата пожълтяват или покафеняват и се сбръчкват срещу нея се борим с дитан, корсейт, редомил, куадрис, и други

Черни и кафяви петна по листата, тях може да напръскате с тупсин или шавит.

Ръжда - представлява жълто оранжеви петна по долната страна на листата, за нея се използват скор или фоликур.

Болестите най често се развиват при влажно време, когато има много изпарения и активен растеж.

За пръскането с препарати освен да се спазват дозировките е важно след третиране да не вали, за да не се отмие препарата, и да не е много горещо понеже устицата на листата са затворени и разтвора бързо се изпарява. Пръскането трябва да се прави няколко пъти през 3 -4 седмици, като е добре да се редуват различни препарати, поради силната приспособимост на патогените.

Поливката на повечето рози особено през лятото е задължителна, като трябва да е регулярна и да се избягва преовлажняването. Добре е в началото на септември поливането да намали и даже да се спре, за да може растението да се ориентира към подготовка за зимата , а не към растеж.

Торенето на розите трябва да е с добре угнили естествени или комплексни торове богати на микроелемети. Много важен елемент е калия който е необходим за цъфтежа. Тори се 2 -3 пъти в годината като се започва от март и се завършва септември октомври.

Зазимяването трябва да се направи до средата на ноември,но не всички видове имат нужда от това. Зазимяват се основно чаенохибридни рози, като се подрязват и се защитават приземните пъпки, от които растението се развива напролет. Това се прави като храста се загърля с 20 - 30 см пръст, листовка, торф или торопочвена смес. За високите рози трябва да се провери укрепването и да се увържат, така че да не се счупят от тежкия сняг. Зазимяването включва и навременно торене и спиране на поливките.

Когато розите се окопават, за да се премахнат плевелите и да се подобри въздушния режим, не трябва да се копае на дълбоко, за да не се нараняват повърхностните корени.

От укрепване и привързване се нуждаят някои от по високите и увивни рози. Много впечатляващи са розите които са укрепени със специални конструкции - чадъровидни, конусовидни, арки и други.