С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Сега сигурно всички ще запчнат да се чудят какво ли толкова може да има непознато в Смирненски? Затова ще започнем от биографичните моменти. В неподреден вид, разбира се.
Когато младият хуморист Христо Измирлиев влиза в редиците на комуно-социалистическите движения предлага услугите си в сферата на "масовата пропаганда" тип вестници и книги (да се вземе предвид че по това време телевизорът не е открит още и единствените средства за масово осведомяване са безбожноскъпите радиа на ток !? и вестниците и книгите) от висшестоящото множество вземат мъдрото решение, че неможе то така да си пише под всякакви псевдоними, а трябва да си избере един- и то сериозен, с който да представя партийните идеи и идеали. Е, младият Измирлиев взема мълниеносно решенито по типично иронико-пародийния начин под който пише и от Измирлиев става Смирненски по същата логика поради която гръцка Смирна става турския Измир. Виждате колко е лесна "загадката" около псевдонима на Сирненски.
Така се ражда не просто псевдоним, а един прероден писател. Лежерните моменти тип "Студено, дявол да го вземе/ Студът те реже като ножици/  Човек за да се посъвземе/ са нужни барем две госпожици" почти изчезват. Творчеството му приема една дълбоко социална насоченост, която, макар и родена в партийното лоно, го надхвърля много бързо и стига общочовешките висоти от "На гости у Дявола" и "Приказка за стълбата". Един факт, който българската литературна критика като цяло пренебрегва.
Жизненият път на писателя (понеже Смирненски има и едни 3 тома проза е редно да се нарича "писател" когато говорим за общото му творчество) започва в гр. Кукуш (днешна Гърция). Гръцката армия започва да бомбардира града със запалителни бомби и го опожарява до основи. 14 год. Смирненски остава потресен от гледката и взема своето участие в оня черен робски керван, който ще се провира в цялото му творчество. Следва местене в София и бедния живот на емигрантските семейства.
В големия град започва и сблъсъкът на политически течения. Всъщност според сестрата и братът на Смирненски той в един не особено къс момент от живота си е бил анархист!? Така или иначе цялото семейство Измирлиеви влиза в редовете на комунистическата партия. Наред с борбата за хляб и права никога не умира копнежът му за светлото бъдеще в пост-периода на което живеем.
Творческите плодове на младият писател са разхвърляни из всевъзможни вестници и подлистници от периода на Балканските войни и ПСВ. Най-ярък пример е може би прословутият "плебейски" вестник "К"во да е" където всеки е можел да напечата своето произведение и то да стигне до широката публика. Като вместо хонорар е получавал слава евентуално). Така или иначе злбодневките, подмятанията по ученичките, кръчмарските и пиянски лакардии и т. н. творби спечелват някаква известност и уважение на Смирненски.
Беднотията, денонощният труд за хляб и партийни поръчения, слабите дробове и невниманието на 24 годишният полумъж довеждат до леталния му край ненавършил 25 год. Особено голяма помощ получава от съпартийците му, които някак си не успяват да му уредят дървен нар нейде из яташките хижи по балканите както и 9-то юнският преврат покрай който санаториумът в Горна Баня, където лежи гаснещият бард, остава два дни без храна и неща от първа необходимост.
Така един от най-гениалните поети на българската литература остава завинаги 24-годишния Юноша.

Утре /29 септември/ се навършват 111 години от рождението на Христо Смирненски!
Неговият талант наистина е многообразен. Умира толкова млад, а какво наследство ни оставя...
И аз ще припомня за поета с нещо не толкова познато.

“Отчаян, окаян, веднъж в булеварда

аз тръгнах неземно злочест.

И дигнах над себе си ясна плакарда

“Човек без капчица чест!”


Но странно: презрение няма ни капка!

Посрещат ме вред с интерес,

Любезно отвсякъде свалят ми шапка:

“Без чест ли си? – Прави ти чест!”


Един господин ме целуна: “Ах, братко,

И ти ли!...Ех, кой да те знай?”

Две хубави дами ми казаха сладко:

“Елате в нас утре на чай!”


Чудесно! Невиждано! С почести редки

изпратен бях чак до дома.

Министри, царе и придворни кокетки

ми писаха мили писма…”

Обичам фейлетоните му. Жалко, че в училище ни преподаваха само стихове със социална надсоченост. Самият той е бил бохем, човек на живота, предчувствал е ранния си край и е грабил с пълни шепи от живота. Струва си да си го припомним!

О, това де само началото ;) Ще има и проза, и поезия, и хумор ... Ще си покаже като продължа нататък :) Нали целта е да не е вече " Непознатия Смирненски"

Имам свидетелства на дядо ми Ангел Димитров Грунчев , дете на преселници ,живеещ до Семинарията , роден 1895г. Та дядо ми казваше , че е бил съученик на Христо .Като деца са си играли и боричкали съучениците,а Христо бил кротко момче , седял си на пейката и си пишел стиховете. От дядо ми знам , че Христо е бил анархист. Дали е станал комунист , това не знам . Друго е да научаваш нещата от преки свидетели , друго е да четеш официалната литература , в която не е ясно кое е истина и кое измислица. На толково измислици сме се наслушали , че сега на нищо не вярваме.
А Христо си го обичам . Има преведена неговата "Приказка за стълбата " на испански и италиански.

Ами за най-голяма изненада на народонаселението грозният и кален Ючбунар от времето на Смирненски днес е най-добрата част от ... Лозенец, ха-ха-ха ... Иронията на битието :)))
Най-доставерният изтоник за живота на Смирненски според мене- а аз претендирам да съм запознат с въпроса) е написан от сестра му Надежда Измирлиева- апокрифно издание, което откеаднах от училищната библиотека преди някой да му е видял сметката. Ако имате интерес ще се разровя да го намеря :)))
П. П. Единствената ми кражба от библиотека, но съм страшно горд с нея защото ако един ден се върне масовият интерес към Смирненски и законите позволят смятам да сканирам книгата и да я пусна в нета. Написана е с любов към любимия брат, ама много й личи! Много негови мисли и изпуснати от официозите фрази има там, а от тях си изграждаме много по-лесно образа за ЧОВЕКАЧ сМИРНЕНСКИ.

Знам го наизуст . Той ни е съвременник !
Ти целия скован от злоба си , о шумен и разблуден град
И тойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят
...
И ние сме деца на майката земя ,
но суха е за нас кърмящата й гръд .
Жадуващи лъчи умираме в тъма
ний бедните деца на майката земя !

Който може нека да го отрече !

Колкото за книгата - ти си я спасил . Привет !
Някой неграмотен щеше да я претопи за да пишат тъпите си вестници.